Малкият принц (трансформиращ преразказ от името на лисицата)

Аз, Лисицата се появих под ябълковото дърво и поздравих едно малко момче. То учтиво отговори и като не ме видя, попита коя към? Представих се на малкия принц, който ми предложи да си поиграем. Отвърнах му, че не мога да играя с него, защото не съм опитомена.

Малкият принц ми се извини и попита какво значи това. Аз разбрах, че момчето не е оттук и затова не разбира. Обясних, че хората имат пушки и ходят на лов. Поясних, че според мен само това ги интересува и на свой ред го запитах то какво търси. Приятели отговори .

Тогава помислих и обясних, че да опитомиш значи да се обвържеш. И започнах да разсъждавам, че това е да се свържеш с другите - да ги опознаеш, да се сближиш с тях и да се привържеш към тях, да ги обикнеш. И аз лисицата, която приличам на сто хиляди други лисици, ако бъда опитомена от момчето, ще стане така, че ще изпитваме необходимост един от друг...

Малкият принц разбира обяснението ми и допълни, че и той е опитомен от едно цвете, но на друга планета. Аз исках да зная какво има там, но по важно за мен бе за разкажа на малкия принц колко еднообразен е живота ми, че трудно различавах кокошките от хората, че няма слънчев лъч. Затова го помолих да ме опитоми и в живота ми да грейне слънце, да бъде прекрасно, да има приятели.

Но престанах да мечтая и замълчах, но не за дълго. Гледах малкия принц и се молех да ме опитоми. За жалост, момчето отвърна, че няма много време и трябва да намери приятели, за да разбере нещата, които го интересуват. Моят отговор бе, че могат да се проумеят само нещата, които са опитомени, че между хората няма приятели и затова исках да ме опитоми, защото аз трябва да съм му приятел.

Когато разбрах, че малкият принц е готов на това, започнах търпеливо да обяснявам как ще се случи ....: всеки ден ще чакам в един и същи ден и в един и същи час , седнала в тревата, без да говорим. С всеки изминал ден ще се приближаваме, докато се сприятелим.

И аз дадох урок на момчето как де ме опитоми. Успях да му внуша, че за истинското приятелство е необходимо време, необходими са обреди. Обясних на малкия принц, че това прави един ден , различен от другите дни, и един час, различен от другите часове. Спечелих малкия принц, скъсявайки разстоянието помежду ни. Лека - полека се сближихме, спечелихме взаимното си доверие, опознахме се.

Така малкият принц ме опитоми. Наближи часът на заминаването и аз щях да заплача. Момчето ме упрекна, чу аз съм виновна, защото исках да ме опитомят. Но нищо, пак спечелих, заради моя живот. На раздяла отпратих малкия принц да види розите си, а когато се върне да се сбогуваме, ще му споделя една тайна.

И малкият принц отиде да види любимите си рози, но разбира, че те не са опитомени за разлика от лисицата, която му е единствената на света приятелка. Той усети, че розите са хубави, но празни.

Момчето се върна при мен. Аз му казах сбогом. Доверих му моята тайна- тя е много проста: истински се вижда със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Тази истина ти не трябва да забравяш.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.