Образът на Терсит в "Илиада"
Във втора песен на „Илиада” чрез образа на уродливия и вечно протестиращ Терсит е поставен въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родовото към робовладелското общество.
Древните гърци свързват физическата красота съм смелост, героично поведение, чест и слава. Терсит е антипод на представата за герой. Неговия външен вид, описан гротескно от Омир, е уродлив и отблъскващ: „..(1)..” Външният облик на бунтаря е силно хиперболизиран. При изграждане образа на Терсит Омир не се спира първо на физическия портрет, а на словата му, определени като дръзки, „непристойни” и присмехулни. Присмехът, насочен към герои и владетели, развенчава ореола на тяхното величие и ги принизява в очите на обикновените воини. Гневът на Терсит много напомня този на Ахил от първа песен. Също като героя, и той обвинява владетеля Агамемнон в алчност и произвол.
Ахейците са уморени от постоянните военни действия и тайно в душите си копнеят за завръщане по родните места. Тази нагласа проличава в радостта им след лъжливото предложение на Агамемнон да се върнат по домовете. Единствен Терсит изразява с думи това, което мнозина таят. Неговият глас е глас на обективността и на обществените нагласи, но Омир го представя като антигерой, защото такова поведение противоречи на героическото начало. Думите на „клеветника” са по-страшни и от оръжие, защото внасят смут сред войската, нарушават реда и дезорганизират ахейците. Този словесен бунт и присмех е насочен и към примирението на обикновения воин. След лъжливата надежэда за края на войната ахейците се чувстват гузни от срамното за древността отстъпление, затова думите на присмехулника Т. Засягат гордосттта и достойноството както на царе, така и на обикновени воини. Затова Одисей е безсилен пред словото и излива гнева си върху хулника като му нанася жесток побой. Обикновените ахейци също реагират враждебно и отричат „родоотстъпника”, присмиват се на срамния му плач след побоя и поздравяват Одисей за „славното дело”. В унижението на Терсит е спасението както на царе, така и на воини.
В един свят, който издига в култ войната, смелостта и доблестта, е неприемлив такъв открит протест. Омир не симпатизира на този герой, дори открито показва нетгативната си нагласа към него чрез портретната х-ка, използването на разширени сравнения и сложни епитети, избора на име (от старогръцки – дързост, хаос) и отношението на другите персонажи. Авторът отделя толкова място в поемата си на Терсит, за да открои героичния образ на Ахил. Терсит е всъщност антигерой на Омир, защото древният свят почита и издига в култ смелите воини.
От позиция на съвремието Терсит е дързък бунтар, изразител на обществото мнение, предшественик на времето, в което човек свободно може да изкаже мнението си и да направи своя избор. Но тогава неговият справедлив глас е все още самотен, а постъпките му – отричани и осмивани.
