Темата за гнева в "Илиада"

         В древността гневът е считан за ценност и характеризира боговете, героите и силните. Той е символ на власт, проява на характер, смелост и емоционалност. Така и в l песен на „Илиада” гневът е водещ и поражда конфликти както между хората, така и между боговете. Последствията от човешкия гняв се простират само сред простосмъртните, докато божественият гняв е много мощен и разрушителен,с пагубни за човечеството последици.

 

         Мотивите за гнева на Ахил и Агамемнон са различни, но реакцията е силна и въздействаща. Гневът на Ахил е породен от желанието на владетеля да му отнеме пленницата Бризеида. За честолюбивия герой това е грубо нарушение на воинските традиции, според които плячката е признание за заслуги в битките. Това е външният повод за неговия гняв, човешката страна на конфликта, предизвикан от нараненото достойнство на героя. В стремежа за защита на честта сблъсъкът прераства в социален.  Богоравният Ахил става защитник на равенството и разпределение на плячката според заслугите, а не според общественото положение. Омир определя неговия гняв като „гибелен”, защото става причина за „безбройните беди” на ахейците. Гневът на Ахил е страшен и разрушителен, но справедлив. С помощта на боговете той съумява да овладее яростта си и да не прекрачи нравствените норми.

 

         Гневът на Агамемнон е предизвикан от дързостта на жреца Хриз, който желае да си върне дъщерята. За владетеля е неприемливо да му се отнеме плячката, и по този начин да бъде приравнен с обикновените ахейци. Затова молитвата на стареца среща яростта на Агамемнон. Ярко се проявяват грубостта и надменността на владетеля. Гневът завладява царя и след пророчеството на Калхас: „..(1)..”

 

При А и Аг гневът преминава в ярост, а тя в омраза, която определя по-нататък съдбите им.

 

         Конфликтите на земята сякаш се пренасят и на Олимп. Боговете вземат различни позиции в разприте на хората, което поражда гняв. Зевс е на страната на Ахил, с което предизвиква яростта на Хера. Заслепена от гняв, тя се противопоставя грубо на Гръмовержеца с „думи хапливи, коварни”. С това поведение разпалва яростта на върховния бог, който е в състояние да я накаже: „...(2)...” С намесата на Хефест свадата стихва, но не и гневът на Хера.

 

         Още в началото на I песен яростта на бог Аполон се излива като наказание върху лагера на ахейците. Неговите мощни стрели носят гибел, по-страшна и от войната. Божественият гняв е разрушителен и пагубен, затова всички се страхуват от него. Затова чрез жертвоприношения и други ритуали хората се опитват да омилостивят боговете и техния гняв.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.