Дълг и отговорност според разказа "Дервишово семе" (Литературноинтерпретативно съчинение)

В разказа "Дервишово семе" основните мотиви, които ни представя Николай Хайтов, са родът, родовите ценности, тяхното отстояване и съхраняване. Главният герой Рамадан се саморазкрива чрез интимна изповед към неназован събеседник. Рамадан разказва за своя живот, изпълнен с любов към Силвина - жената, която не може да има и с дълбока омраза към Руфат - мъжът, който взима насила Силвина за жена, който не притежава никакви топли чувства. Той не знае какво е истинска любов, защото душата му е изпълнена с жестокост и насилие.

Дългът и отговорността за продължаването на рода са две важни житейски ценности, които са представени в разказа "Дервишово семе". Действието в произведението се извършва в малко затворено общество, подвластно на строгите родови закони, общество, в което всеки изпълнява предопределената му роля. Рамадан и Силвина заплащат отдадеността си към общността с цената на личното си щастие. Искрената любов между двамата никога не угасва, но дългът и отговорността към собствените им семейства са прекалено силни, за да прескочат границата.

Като най-възрастен, Асан Дервишов има правото да взима всички важни решения, касаещи членовете на семейството му. Той е длъжен да ожени невръстния си внук, за да има невеста, която да върши къщната работа, понеже "на бабата ръката й се вдървила". По-съществената причина, заради която Рамадан трябва да се задоми, е продължаването на рода. Той се жени за девойката Силвина, която не познава, но веднага се влюбва в нея. Отвеждането на Силвина от братята й е голям удар за Рамадан. Разбирайки, че тя е взета от Руфат, душата на главния герой се изпълва с омраза към него и с жажда за отмъщение. Дядото завързва Рамадан, за да спре предвидените му действия към Руфат и му казва: "Ти за семе ще ми трябваш". Тази реплика показва, че за Асан Дервишов чувствата на момчето не са важни, то е само средство за продължаване на рода. Главата на семейството изпраща внука си далеч от извора на злобата, болката и огорчението. Дядото жени Рамадан за нова жена. Скоро след като вижда детето на внука си, своя наследник, Асан Дервишов умира с думите: "Видех, кай, Дервишово семе и отивам да занеса на баща ти хаир-хабер". Спазването на повелите на рода са най-голямата ценност за възрастния човек. Той иска да бъде продължено семейството му.

Рамадан страстно се влюбва в Силвина - "момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета". Заиграва се като дете със своята съпруга. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да й се нарадва, тя му е отнета. Съседът на Рамадан, Руфат, откупва Силвина от братята й. Рамадан е решен на всичко, за да си върне любимата, но го възпират законите на рода. Героят няма право на лично отмъщение, преди да е изпълнил родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да останат дълбоко скрити в душата му. Рамадан отива в Триград и се жени отново. Главният герой изпълва своята родова повеля - да иима съпруга и дете. Сега Рамадан има отговорности към своето семейство и ако не ги спази, никой от затвореното общество не би му простил. Той се опитва да сдържи най-силното си качество - гнева. Учи се да бъде смирен, за да неутежнява положението на Силвина. Това израстване в Рамадан показва неговото помъдряване и правилното му разбиране за живота. След смъртта на Асан Дервишов грижата за семейството се пада на Рамадан, но за него най-важно е да отмъсти за Силвина. Героите дотолкова са подчинени на родовите повели, че Рамадан е принуден да се грижи за най-големия си враг, Руфат, в края на дните му. Главният герой разбира, че ен може да гради щастието си върху нещастието на другите и и воден от тези мисли, любовта му към Силвина остава неосъществена. Рамадан стои на това "кръстопътче" с неразплетимия "възел" в душата си. Но и самият му живот се намира на кръстопът, защото се оказва между повелите на рода и повелите на сърцето.

Законите на рода направляват живота на поколения хора много преди появата на Рамадан. Родът е общност, изградена от правила и ценности. Те трябва да бъдат спазвани, за да се съхранят родовите връзки непокътнати и цели.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.