''Немили-Недраги" - трансформиращ преразказ от името на Бръчков на (5 глава)
Два - три дена ядох на версия у Странджата, както и Хаджията и Попчето, но стария знаменосец изведнъж го свали болеста на леглото и останахме гладни. Огнището загасна, дето весело къркаше бобът, съдовете и чашите немити и без ред, лежаха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше вече Хаджията отиде да иска пари от някакъв си богаташ, но не се върна. Попчето го чакаше два дни в кръчмата, гладувайки но като разбра, че няма да се върне, си тръгна. Останах само аз и се реших да гледам Странджата.
Той само кашляше упорито пъшкаше, и не искаше да хапне нищо. Той често ми приказваше за битките в Стара планина. Аз го слушах с благоволие.
Един път той ми благодари, че не съм го оставил и ще умре до българин. Казах му да не се вълнува. Той искаше да ми подари една връзка в която имаше две много скъпи за него неща. Тази връзка се намираше в един ковчег. Аз станах и го отворих. Взех и видях предметите от него. Най-накрая извадих връзката. Развързах я и от нея извадих една хъртия и дрипа. Хартията беше мемоарът, издаден 1876 година от революционния комитет. Дрипата беше вехта от знаме. Странджата ги поиска и като ги взема ги целуна. След това ми каза да ги взема.
След два дена умря. Аз му затворих учите. Продадох му нещата и му платих за погребението. Само аз го изпроводих до гроба.