Любовта е силна като смъртта (есе)

Любов. Какво е любовта? Каква сила притежава тя? Силна ли е колкото смъртта?

Много от нас си задават тези въпроси ежедневно. Някои намират отговори, други не. А има ли въобще такива?

Любовта е много широко и неясно понятие. Тя не е предмет, който да вземем, не е животно, което да приютим и затворим, за да не избяга никога. Не е нито едно от тези неща. Любовта не е чувство, а състояние на душата. Въплътената в ежедневния живот – и в малките, и в големите неща, тя изпълва човешкото същество с усещането за пълнота и радост.

Древните гърци са различавали два вида любов.

Всеки от нас, още с появата си на този свят, започва да изпитва любов. Обичаме родителите си, защото са винаги до нас и ни подкрепят в трудни моменти, обичаме приятелите си, защото ни карат да се усмихваме, обичаме отечеството си, в което сме прекарали голяма част от живота си. Това е първият вид любов - спокойна и предана, любовта към родителите, близките, отечеството.

Но любовта понякога може да се превърне в страст, а именно тази любов гърците наричали ''ерос''. "Еросът" – това е неудържим стремеж към противоположния пол. Както знаем, всички ние сме били създадени като едно цяло. Разделени сме, но душите ни все още таят в себе си чувството за цялостност, желанието да бъдат присъединени и от две тела да станат едно. Това е еротическата любов - състояние на душата, в което единственото, която тя иска е да се свърже с любимия си като едно цяло. Жаждата и стремежът помагат тази цялост да бъде възстановена.

Любовта е силна, но също така и егоистична. Помага ни да достигнем високи хоризонти, облагородява ни, прави ни по–търпеливи, чувствителни, подбужда ни към самоусъвършенстване, но също така и ни заслепява. Тя ни хваща в своя капан и иска да бъдем изцяло нейни, но нас ни е страх да не изгубим себе си, отдавайки й се напълно. А отдадем ли й се, правим неща, на които не сме и помисляли, че сме способни. Затова е й толкова силна. Но дали е силна като смъртта?

Както любовта така и смъртта ни спохождат неочаквано и непредвидимо. Няма начин да ги избегнем. Двете си приличат и по това, че няма как да бъдат разбрани или обяснени преди истински да ги изпиташ. А изпиташ ли ги веднъж няма връщане назад. Нищо вече не е същото.

Хората в продължение на години са се опитвали да разберат какво е любов и колко точно силна е тя, проучили са нейните видове и етапи, но въпреки всичко любовта и сега си остава нещо непостижимо за разгадаване. Силната й непредсказуемост, неочакваност и необяснимост я правят толкова сходна със смъртта и една от най-големите тайни, засягаща поколения наред.