Природни зони
ЗОНАЛНА РАСТИТЕЛНОСТ
Естествена растителност, характерна за съответна природна зона. За арктическата зона типична е тундровата растителност (мъхове и лишеи), за бореалната - иглолистните гори (белборови, смърчови и др.), за широколистната горска зона - широколистните листопадни гори (дъбови, габърови, букови) и др.
ВЛАЖНИ /ДЪЖДОВНИ/ ЕКВАТОРИАЛНИ И ТРОПИЧНИ ГОРИ
Гора в екваториалния, субекваториалния, тропичния и субтропичния географски пояс с влажен климат (валежи 2000-7000 mm годишно). Непрекъсната вегетация, богата флора (70-200 вида на 0,25 ha), сложна вертикална (многоетажна) структура, много въздушни корени, епифити и лиани, липсват храсти. Височина на дърветата до 60 m, преобладават вечнозелени видове. Виж и каулифлория
САВАНА
Природна зона в субекваториалния и тропичния пояс на Северното и Южното полукълбо; в Африка (на юг от Сахара), Южна Америка (кампос, лянос ), Южна и Югоизточна Азия, Австралия. Ксерофитна тревна растителност с единични (или на групи) дървета - акация, евкалипт, баобаб, и храсти; край реките - галерийни гори. Върху места с изсечени първични тропични гори - вторична савана. Антилопа, жираф, зебра, лъв, слон, носорог, щраус. В стопански усвоените части - памук, сизал, захарна тръстика; животновъдство. От дейността на човека често се превръща в полупустиня
СТЕП
Природни зони в умерените и субтропичните пояси на Северното и Южното полукълбо - в Северна Америка (прерия), Европа, Азия, Южна Америка (пампа), Австралия и Нова Зеландия. Степна растителност; край реките - галерийни гори. Разнообразна фауна - копитни, гризачи, влечуги; в Австралия - торбести животни. Плодородни черноземни почви. Голяма част от степите са разорани - отглеждат се зърнени и технически култури; животновъдство
ПУСТИНИ
Природни зони в умерения пояс на Северното полукълбо, в субтропичния и тропичния пояс на Северното и Южното полукълбо. Заемат около 20 % от земната повърхност - в Азия (Такламакан, Тар, на полуостров Арабия), в Африка (Сахара, Намиб), в Америка (Мохаве, Хила, Атакама), в Австралия (Голямата пясъчна пустиня, Голямата пустиня Виктория) и др. В зависимост от постилащата повърхност са каменисти, пясъчни, глинести и др. (виж Такир). Сух климат с големи денонощни амплитуди (виж пустинен климат). Бедни на повърхностнотечащи води (временни потоци), много подземни води; "транзитни" реки (Нил, Хила), на места оазиси. Оскъдна тревна и храстова растителност - ефемери, ефемероиди, сукуленти, халофити и др. (виж и пустинна растителност). Разнообразна фауна - антилопа, кулан, влечуги, насекоми. Особен вид са аридните пустини (виж ариден климат
ТАЙГА
Природна зона в умерения пояс на Европа, Азия и Северна Америка. Заема около 10 % от земната суша. Равнинен и хълмист релеф с иглолистни гори от смърч, ела (тъмна тайга), даурска и сибирска лиственица, бор (светла тайга), на места примесена с широколистни видове - бреза, трепетлика и др. Мечка, рис, бурундук (сибирска ивичеста катеричка), самур, златка, заек. Тайгата е основен източник за промишлен добив на дървесина
ТУНДРА
Природна зона в субарктичния и арктичния пояс (главно в Северното полукълбо), между арктичните пустини (на север) и лесотундрата (на юг). Сурова продължителна зима (средна януарска температура от -5 до -35 оС, продължителност на снежната покривка 7-9 месеца), дълга полярна нощ и кратко влажно лято (средна юлско-августовска температура 5-10 оС, валежи 200-400 mm годишно - главно сняг). Силни ветрове. Вечнозамръзнала почва, много блата и езера. Лишеи, мъхове, нискостъблени треви и храсти (полярна върба, бреза джудже и др.). Северен елен, водоплаващи.
ПОЛЯРНИ ОБЛАСТИ
мъхове, водорасли, лишеи
