„Да направя това добро ... клетнику”- съчинение разсъждение

Вътрешният монолог, който баба Илийца води по пътя към Искъра във втората част на разказа „Една българка”, написан от Иван Вазов след Освобождението, поражда възхищение в родолюбивото сърце на читателя. Добротата, милосърдието и упоритостта на великодушната жена й помагат да се справи с пречките по пътя и да спаси два живота, излагайки на опасност своя. Думите „Да направя това добро ... клетнику” са израз на християнкото милосърдие, майчината загриженост и съчувствието на Илийца към клетия бунтовник. Пътят към манастира символизира пътя към доброто, който тя сама избира и изминава с „утроена сила”, за да спаси вече не един, а цели два човешки живота. В първата среща на великодушната жена с бунтовника първоначалната реакция на Илийца е потискаща, но от вътрешния й монолог се разбира, че се досеща, че момъкът е от „ония”. Сърдечното обръщение „синко”, с което тя го нарича, внушава милосърдието и всеотдайността на жената. Предупреждението й „Там е огън сега.” е израз на нейната загриженост към ближния. Илийца е готова да помогне без да очаква същото обратно дори когато сърцето й е разбито от голямо лично нещастие. Жената поема отговорността за живота на ботевия четник като своя лична съдба. „ И хляб ще ти донеса ,и някоя друга дреха.” Тя дава последните си корички в торбата без да помисли, че може да са необходими на нея и на дето. Доказва силната си любов към родината и християнското си милосърдие: „Ние сме христиени”, „Българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става.” Великодушната жена се проявява като истинска българка за пример, готова на саможертва в името на родината.