Философията и човешкото съществуване
Буквално преведено от гръцки език философия означава любов към мъдростта. Философията се занимава с най-възвишените въпроси, което я прави майка на всички науки. Въпроси за същността и смисъла на заобикалящото ни, целта на живота ни, вярата в Бога и изобщо въпроси, пряко свързани с човека и човешкото съществуване като цяло.
Във философията по-важни са въпросите, отколкото отговорите – те са различни според мнението на различни учени, а и според нас. Те не могат ясно да се дефинират, защото всеки има свой поглед върху нещата - всеки един от нас е една биологична единица, отличаваща се от всички останали, не само по своята същност, способности, генетични заложби, произход, интереси, но и по начина си на мислене и усещане на света около нас. За да философства човек трябва да се съмнява. Но съмнението в никакъв случай не е разрушение, то остава нещото да бъде налице, но нещото в него вече е подвъпросно, снето. Съмнението превръща фактите в идеални същности, битието в идея. Да се съмняваш в нещо означава да оставиш нещото като чисто интелектуално съдържание, да не променяш съдържателно нищо в него, и заедно с това да го снижиш до ранга на предположение, като едновременно с това го възвисиш до ранга на идея. В познаващия човек се борят две начала: стремежа към окончателен вердикт, безкрайна вяра и абсолютна истина и усъмняването като необходим фермент на познанието.Усъмняването предполага съществуването на знание, полу-знание или вероятностно знание, и незнание, на истина и полу-истина. Размишлявайки задълбочено върху важен въпрос стигаме до изводи, които не сме правили до този момент. Философията не може да ни даде точен отговор, но може да ни провокира към мислене. Смятаме, че за всичко има причина – това е плод на разума. Приемаме, че никое явление не е дошло ей така, от само себе си. Нашите наблюдения ни учат, че всяко нещо има причина, която се намира вън от него. Причината за нас е невидима, но съдим за нея по действията й. И не се успокояваме, докато не я намерим. Примерно, малкото дете чупи играчките си, от желание да разбере защо тази играчка има това качество. Всички сме родени с вътрешен устрем да търсим причината на заобикалящите ни явления. Причинността води към първопричината. Религиозният човек приема за Първопричина Бог. Но невярващият човек няма да приеме тази истина.
„Човек е създал божествата, обратното все още не е доказано”.
Човешката вяра – нестихваща, вечна, безкрайна. Всички вярваме в един Бог. Някои го наричат Христос, други Аалах, трети Буда, но той е един и същ, иска едно и също от нас и ни пази и подкрепя по един и същи начин. Вярата в Бог е това което е помогнало на хората да оцелеят дори и в най – трудните моменти. Няма логика в това две религии проповядващи почти едно и също, религии с еднакви корени, да искат да се унищожат една друга. Това просто е абсурдно. Някой ще е на мнение, че Вселената се е самосъздала. Приема се, че небесните тела са образувани от газообразна материя на небулозите, които са имали първична енергия. Но откъде пък са дошли небулозите?! Кой ги е заредил с тази енергия?! Можем ли да знаем като това е станало преди милиарди години?! Друг ще твърди, че природата е създателят. Но кой е създал природата?! Природата творение ли е или творец?! По тази логика може ли хлябът да стане и хлебар?! Трети смятат, че всичко е случайност и това е! Всеки си има своя причина, в която вярва: самозараждане, теорията на Чарлз Дарвин и други. Размишлявайки по този въпрос ние философстваме. Но не можем да дадем верен отговор. Религиозните хора вярват в божественото начало, защото е нещо абсурдно. Според тях великите следствия – природата и животът говорят за велики причини – Бог. Не религиозен човек, пък би попитал кой е създал Бог! И така се въртим в кръг!
Има хора, пък които вярват само в научно доказани неща. Ако някое явление не е научно доказано, ученият го смята за съвпадение. Но нали има различни теории, които си противоречат! Кога се замисляме какво е съдбата? Когато сме добре или на върха на славата не мислим за съдбата. Но като започнем да ходим по дъното на живота укоряваме съдбата си. Казваме си – така ни е било писано! Това не е ли признание, че всичко е в ръцете на някой всесилен Бог?! Едва ли има човек, който да не се е запитвал какъв е смисълът на живота му, защо въобще съществува. Човек не знае откъде идва, нито накъде отива. За едни целта на живота им е да натрупат богатство, за да са известни, въпреки, че ще обезличат душата си. Други държат на духовното, а не на материалното. За тях са важни добрите човешки взаимоотношения, но не и богатство, което да ги превърне в егоисти и нравствено деградирали хора. Трябва да знаем, че живеем, за да сме полезни на околните и себе си.
Ако я нямаше философията животът ни може би би бил по скоро такъв : Човекът – Успял да се откъсне от природният кръговрат. Винаги опитващ се да надхитри природата си. Стремящ се към всезнание и съвършенство, изобретяващ какви ли не чудеса. Опитващ се да разреши даден проблем или да отговори на определен въпрос, човек поставя пред себе си все повече и повече нови предизвикателства. Незнаещ кога да спре. Защо човечеството иска да разбере всичко? Хората са готови да застанат дори пред самата смърт, ако знаят, че ще докажат нещо, което все още не е патентовано. Човек се самозалъгва, вярвайки, че е непобедим. Въпреки, че знае, че е подвластен на природата той не иска да го признае. Homo sapiens – разумен човек... А дали наистина е толкова разумен? Не действаме ли твърде повърхностно и инстинктивно в повечето случаи? Колкото повече удобства си създава човек, под формата на всякакъв вид механизми, толкова повече спира да си служи с философията и всичко свързано с нея и спира да мисли. С всеки изминал ден например човечеството навлиза в една нова епоха на информационните технологии. Тя се характеризира с динамично и бързо развитие на компютърните системи и електроизчислителните машини имащи възможност да обработват голям обем информация. Компютрите в съвременните условия не само заместват остарелите пишещи машини, не само са средство за съхранение на информация, но се превръщат като нещо необходимо на всеки един от нас. Чрез компютрите и глобалната мрежа -Internet ние можем да посетим всяка една точка от земното кълбо, така ние се превръщаме не само като български граждани, но и граждани на света. Компютърните технологии имат днес, а и за в бъдеще определящо значение за развитието на света, именно те носят духа на новото и динамичното, това с което се сблъскваме всеки ден. Погледнато в исторически план човечеството преминава през аграрна епоха - времето, когато човекът битува в сраснало тяло със земята. Аз мисля, че новите технологии навлизат с бърза скорост, защото са актуални и отговарят на нуждите на хората. Те позволяват на хората не само да се чувстват по-комфортно при работа с тях, но и да бъдат по-гъвкави при производството, реализацията на продукцията. Свидетели сме как в днешно време много от работата, която човек трябва да изпълнява се извършва именно от компютри, роботи така това помага и за по-бързото производство, което пък е предпоставка за по-лесно лобиране в света на конкуренцията. В САЩ например над 90% от домакинствата имат компютри. С всичко това човек започва да използва все по малък процент от умствените си способности. Това води повече до деградация, от колкото до еволюция.
От всичко личи, че човек не може да мисли, да живее, да разсъждава и изобщо да съществува без философията. Все пак както казах философията се занимава с най-възвишените въпроси - за същността и смисъла на заобикалящото ни, за целта на живота ни, за вярата в Бога и т.н., въпроси които всеки един от нас си задава всеки ден. Именно чрез философията ние се опитваме да си дадем отговор на хилядите въпроси, измъчващи ума ни и точно с нея ние се опитваме да си обясним необяснимото. Тя е неразривна част от нас и от нашето съществуване.
