Природата – уютен, но несигурен дом
За всичко и всички е помислила, така че всяко нещо да се развива благоприятно и да еволюира в по-добра за него форма, за да съществува по-дълго време.
Не случайно, когато се затопли времето се развиват и цъфтят дърветата, за да може, току-що събудилите се пчели да се хранят и да разнасят прашеца от цветовете и след това да се родят хубави плодове. То отново имат своя функция – да се хранят с тях много същества, дори малките червейчета, които от своя страна пък са храна за много птици. А птиците допълват уюта и хармонията в природата с гласовитите си песни. Като ги чуем на всички ни става хубаво и весело. Но за съжаление на птичката, тя може да стане жертва и храна на друго същество. Това е несигурността за малката песнопойна птица, но пък със съществуването си е осигурила съществуването на по-голямата птица, която не напада всяко летящо животно, а само тези, които са по-слаби и така чисти природата от болестите, които са направили малката да отслабне и да стане жертва на по-голямата. Но и по-голямата е родител, грижи се за малкото си потомство, за да може то да порасне и да заеме мястото на родителите си и целия кръговрат да започне отново.
Описаните несигурности за едните, които съществуват в природата са пряко свързани с уюта на другите. Тях трябва да ги има, но все по-често ние хората увеличаваме несигурността в природата, чрез безразборните си действия, които нарушават обикновените й процеси, а това рано или късно ще повлияе и на нас.
