Индустриалната епоха
В средата на XIXв. се наложила нова култура на творците реалисти. Те отхвърляли идеализма и показвали действителността на своето време без компромиси. Представители са Гюстав Курбе, Жан Франсоа Миле от художниците и Чарлз Дикенс и Емил Зола от литературата. Научните открития породили импресионизма и натурализма. Сред селското население съществувала традиционната народна култура, където суеверието и магическото заемали голямо място. Развитието на индустрията и печета дали началото на консумативната култура. Това означава производството и предлагане на стоки на достъпни цени. Появили се каталози, реклами и пътуващи търговци, което допринесло за развитието на пазарите и универсалните магазини. Печата и образованието заемали все по-голямо място в оформящия се масов вкус.
Появил се много тиражният вестник. Производстовото му се усъвършенствало чрез въвеждане на механичната преса, пишещата машина, илюстрацията, докато ЖП мрежата осигурявала бързото им разпространение. Появили се първите информационни агенции и електрическия телеграф. Влиянието на печата изкарало на преден план проблема за свободата на словото. Правителствата контролирали печата чрез цензура или данъци, като осъпявали вестника и ограничавали разпространението му. През 1861г. в Англия се премахнал Гербовия данък, а по-късно и във Франция. В централна и източна Европа вестниците останали стриктно следени.
Образованието на елита и простолюдието били напълно разлчини.Средното и висшето образование били само за елита, по-точно само за мъжете. Във Франция се създали платени курсове, където можело да се записват и момичета. Нисшите слоеве получавали само елементарни познания.
Въпреки напредъка на атеизма, се наблюдавало ново религиозно "пробуждане". Но въпреки това теориите на Чарлз Дарвин и историческата критика към живота на Исус поставили под въпрос тълкуването на Библията.
