Нервни клетки и проводници
Оранжево-кафевите лъчи се процеждаха през мръсните петна от атмосферата. Джин включи връзка към повърностните камери на станцията и се загледа в пейзажа. Едно от малкото човешки неща , останали у хората на неговата епоха , естетическото задоволство от визуалните възприятия.
Макар че , замисли се той , какво ли би било ако можеше да види всичко това с истинските си очи , а не да го канализира през всичката машинария ? Какво ли би било , ако лъчите не бяха препречвани от всичкия смог във въздуха ?
Но всичко това бяха просто мечти на неговото отвеяно съзнание, все пак човек винаги е изпитвал някакво странно удоволствие да гледа в миналото си, знаейки че не може да промени нищо. Така или иначе трудно беше да си представи зелените поля и синьото небе, при положение че от рождението си бе свикнал със мрачните соларни панели, умиращите скали и електронното оборудване , в което беше окован за да може да съществува.
Джин се посъвзе от откъслечните си мисли и изкомандва оборудването за микродоза чист кофеин и въглехидрати , след което пое към мостика на станцията. След като се свърза с тамошния терминал , провери отново всички данни за самовъзпроизвеждащите се автомати.
Планетата изнемощяваше , и всички го виждаха ... Пет десетилетия преди неговото рождение даже бяха изпратили колонистки кораби , с надеждата да намерят нов дом , някъде отвъд пределите на абсурдно големия вакуум. Дълго време Земята поддържаше връзка с тях , но 20 години след тяхното заминаване , корабите не върнаха обратен сигнал. Медиите започнаха обичайната си суматоха, но след като безбройните повторения смесени с фалшиво съчувствие отминаха, земните институти решиха да зарежат проекта си , и да обърнат очи към нова идея, нов проект от който Джин бе част.
"Самовъзпроизвеждащи автомати".
Основния замисъл на целия проект беше , понеже човек никога не може да изпрограмира собственото си мислене, щеше да опита да имитира еволюционния модел за развитие и да го приложи върху машина. "Храната" , ако можем така да я наречем , на машината щяха да са суровите метали, и слънчевата светлина, усвоена с подходящи материали. Машината щеше да се нагажда според условията, както мутира и еволюира човешкото ДНК, но с умножен темп на развитие. Понеже машините не чувстваха лоялност, тя щеше да е инкорпорирана дълбоко в техния алгоритъм за да се прекъсва всяка дейност, която е неудобна на господаря: негово величество Човекът.
Кръстиха системата за управление "Камшикът на Индиана Джоунс", герой от някакъв архаичен филм , заснет с чисто механично оборудване върху фотореагираща лента.
Целта на самовъзпроизвеждащата се машина ? Да се изпрати малко количество от тях на далечна планета , и самовъзпроизвеждайки се да обърне нейните блага в полза на хората, та в оставащите няколко поколения на умиращата Земя , да се намери спасение за децата на бъдещето.
Проблема беше че още в първите месеци след пристигането на неизвестната планета, първата партида беше поразена от поредица електромагнитни пулсове. Ако имаше нещо което правителството не бе очаквало , това беше именно други разумни форми на същото място.
Джин продължи да разглежда схемите на кораба , преди той да бъде поразен , търсейки причината в нещо друго , вътрешна повреда може би , но продължаваше да не открива нищо.Може би наистина човечеството най-накрая се бе срещнало с предполагаемите форми на живот , от които параноично се пазеше толкова време.
Сигнал за входящо съобщение от орбита прозвънтя по кабелите за вход на електронната му обвивка , след мислената команда той прие. Това което чуваше обаче беше странен език , непознат му и различен от всичко което беше чувал. Но можеше ли този език да е точно в честотите на неговия приемник ? Какъв бе шансът чужда цивилизация да използва точно тези стандарти на звука , или на предавателната техника ? Сепна се обаче когато сред всичко неразбираемо долови една едничка дума , която да му е позната : "приземяване"
Спря да слуша аудио сигнала, издаде команда на терминала да изчисли къде вероятно ще стигне кораба , ако следва сегашната траектория и откри сектора, след което се свърза с терминала за сигурността и заповяда всички защити да се изключат до следваща негова команда.
Пребяга разстоянието до изхода , след което свърза обвивката си за изхода на транспортния тунел.
Докато чакаше да стигне до сектора милиони въпроси изтормозиха главата му, когато се сепна от труса.
"Вече са се приземили"- помисли си той- "които и да са"
Това което видя , когато излезе от транспортните тунели го смрази до дъното на душата му, нещо което всяко хлапе изучаваше по анатомия,но никога не виждаше извън илюстрациите на учебника. Човешко тяло , но без електронната му черупка. Движещи се , различни от неговите отдавна атрофирали мускули, Мозък , който за разлика от неговия не бе свързан с проводници за вход и изход, Виждащи очи , чуващи уши ...
Свърза се с диспечера на изследователската мрежа :
-Намери най-добрия от Архаична Лингвистика и го прати на Обсерватория 11Д : 245-26. Няма да повярваш какво се приземи току що ...
***
-Не си чул чужд език, а просто английски. Факта че си роден преди по-малко от 30-тина години говори че никога не си го изучавал , защото човечеството прие Общия. – каза стария лингвист на Джин, след като отвориха ограничена звукова връзка през една от местните мрежи – Някой термини от английския се запазиха в Общия , заради това че бяха прекалено използвани в науките ...
Младия учен кимна и си спомни за единичната дума , която бе разбрал , и може би тя именно бе спасител за новодошлите , защото иначе не би си и помислил да изключи защитните системи.
-Е , какво казаха те ? – попита той
-На първо време се зачудиха дали нещо не се е случило със Земята, изглеждаха доста учудени че не си могъл да им отговориш , и изглежда са си помислили че е завзета. Но понеже не си открил огън , решили да не започват първи. Поуспокоиха се като им разясних че в ядрата на електронните обвивки пак има хора , като тях.
- А ние –попита младока – ние какво ще правим с тях?
- Как какво? Ще ги приемем като наши гости , макар че те не по-малко имат право да ходят по тази земя, като нейни жители ... ще отнеса всичко по инстанциите , но за да не станат местната забележителност, ръководството сигурно ще настоява да се спазва конфиденциалност.
- И няма да мога да ги видя ? Да разговарям с тях ?
Стария изгледа Джин очуден.Е какво пък , нищо нямаше да му коства :
-Понеже си изключил защитите , ще прикоткам администрацията да ти разреши достъп.
Удовлетворен от отговора , младия изследовател тръгна към един от транспортните тунели. Смяната му беше свършила , и беше време да се прибере в къщи. През цялото си пътуване по тунелите си повтори на ум колко блажени са тези хора, защото не са роби на собствените си изобретения. От малък имаше тази странна фикс идея, докато всички около него се възхищаваха на особено практичните обвивки, той – този който бе оставен без избор и поставен в такава мечтаеше да изпита всичко без странични средства , без предаване на информацията през инстанции , без симулатори на отдавна притъпени сетива. До сега всички се надсмиваха над тези негови стремежи , но в новопристигналите , Джин виждаше разбиране ...
Странно, той продължаваше да се надява да го приемат , въпреки че не знаеше нито що за хора са , нито какво мислят за него , или останалите от своя вид, заточени на умиращата сива скала , каквато беше Земята . Прибирайки се в къщи, младокът зареди запасите с хранителни вещества и медикаменти в платформата , постави електронната черупка в подходящо положение, и включи режима за ограничено движение. Изкомандва системата да вкара подходящо количество нервни стимуланти и хранителни вещества в кръвта му и се свърза с образователния сървър.
Прекара 3 часа в заучаване на основен английски ,а останалите – в сън , докато системата не го събуди за следващата смяна.
