Страданието и състраданието в разказа "По жицата" на Й.Йовков
Cтраданието в разказа има свой конкретен носител-гунчовото семейство,а състраданието-овчарят,който съвсем естествено в края на разказа изрича с болка:"боже, колко мъка има по тоя свят, боже!".Още при първата среща с непознатият гунчо моканина разбира, че той носи страдание в душата си...
В началото на произведението Йовков представя своите герои "Още докато го бранеше от кучетата,Петър Моканина разбра,че тоя непознат селянин … го гони някаква беда ".От първото изречение писателят започва да гради образа на добруджанския овчар - фактът,че той се кара на животните,защото си вършат съвестно работата,за да помогне на един пътник,красноречиво говори за неговото добро сърце,а това,че бързо се досеща за душевното състояние на Гунчо - за проницателността му и житейска мъдрост.Твърдението се подкрепя в следващите изречения - чрез изразителните глаголи "ядоса" и "нахока" отново се внушава милосърдието и благородството на Моканина,а чрез разчитането на детайлите от външния вид на селянина - досетливостта на овчаря.
Понататък също има доказателство за житейската мъдрост на Моканина и болката,стаена в сърцето на Гунчо и семейството му,както се разбира от текста.Глаголът "измънка" е детайл , който насочва , че "друга грижа има в очите…" на пътника , за което правилно се досеща овчарят . Неговата проницателност е внушена и с факта , че той разбира за болката на една непозната жена от външния й вид , описан в показателна портретна характеристика "жена , мушнала ръце в пазвите си , превита ; ръченикът й не беше забраден.." . Всеки детайл от описанието насочва към мъката в душата на тази майка , въплътила в себе си образа на всички родители , страдащи за децата си . Но освен нея , вниманието на Моканина е привлечено от момиче , лежащо в каруцата на "черни селски възглавници" . Посредством цветова символика е внушена мъката и болката на това семейство . Тук авторът показва "колко мъка има по тоя свят" , но че с воля и надежда всичко се оправя и именно това е едно от посланията на Йовков .
Проницателността на Моканина му позволява да се досети за болката на селяните , а в последвалия диалог с Гунчо писателят прибавя още един щрих към образа на своя герой - неговата тактичност.
Едно от внушенията на Йовков е, че страданието присъства като неотменима част в човешкото битие и въпреки това в разказа не натежава песимизмът като отношение към света.Героите изпитват някаква светла примиреност към несретната си съдба,защото вярват в доброто,в някакъв неизразим висш промисъл,който ги напътства и укрепва духа им в най-страшните изпитания.Ако някой в разказа истински страда, това е Моканина,разпъван от съмнения и колебания.Той именно се нуждае от вярата на Гунчовото семейство, но за овчаря тя е само мигновено просветление,след което отново го връхлитат терзанията и мъката на безверието.
Несъмнено,надеждата и вярата на Гунчовото семейство са духовната му опора в страданието,недостижима за Моканина.От всички той изпитва най-силно угнетението на фактическата безизходица.Неговият образ съчетава човешката доброта и отзивчивост,но и безсилието надуха пред страданието.Драмата на Моканина произтича от борбата между съмнението и вярата.Докоснал се за миг до просветлението,чрез светлината в очите на Нонка,в края на разказа скептицизмът му отново надделява.
