Цикли в старограцката митология
Старогръцката митология създава цялостна завършена представа за света, съществуващ в многообразни форми и проявления. Митовете, описващи случилото се в определени времеви граници образуват цикли. Всеки цикъл проследява историята на знатен, значим за историята на Елада род, която е изпълнена с много противоречия, с обрати на съдбата, с победи и поражения, с добро и зло, но винаги е подчинена на родовите закони, които са непроменливи. Тяхното нарушаване води до сътресения, които засягат родовото съзнание на следващите поколения. Старогръцката митология се разделя на четири основни цикъла: цикъл за аргонавтите, Тивански, Троянски и цикъл за Атридите. Във всички е заложено общото героическо начало. Цикълът за аргонавтите разказва за отстояването и възвръщането на силата и сигурността в рода, отнети чрез злодеяние. Язон, един от митологичните герои, трябва да върне на рода си златното руно, за да бъдат омилостивени боговете, за да извоюва спасението и благоденствието на рода си, а коварството да бъде обезсилено. Проклятието над града Йолк тегне над поколенията. Трябва да се появи героят, който е в състояние да извърши големи подвизи и да придобие златното руно, от което зависи бъдещето на рода. Язон е изпратен далеч от родния си дом, тъй като властта на баща му, цар на Йолк, е насила отнета от коварния му брат. Мъдрият кентавър Херон отглежда и възпитава Язон, който се връща в родния си град, за да заеме полагащото му се място. Според древните представи, справедливостта трябва да възтържествува, а неправдата да бъде наказана. Златното руно ще му осигури престола. Язон олицетворява напълно представите за героизъм и съвършенство. Той е от онези митологични герои, на които е отредено да избършат поредица от подвизи с помощта и закрилата на боговете, да се прославят, да заслужат изкуплението на родовото проклятие и да върнат благосклонността на боговете към своя род и родна земя. Язон успява да се сдобие със златното руно, което, според прорицанията, ще пази Йолк в бъдеще от нещастия. Но за героя съдбата не отрежда щастлив живот. Заради изневярата си към тази, която му е помогнала да придобие златното руно магьосницата Медея, той е наказан жестоко от нея. Тя убива децата си, чийто баща е Язон, и го обрича на безкрайно страдание и вечно скиталчество. Недостижимият герой умира безславно край легендарния кораб „Арго", с който извършва незабравимите си подвизи. За големи стълкновения и обрати на съдбата разказват и другите митологични цикли. Тиванският цикъл е посветен на Едип, цар на Тива, и неговата жестока и противоречива съдба, на непростими престъпления към рода, на изкупление и възмездие. Историята на Едип е пример за твърдата увереност на древните гърци, че престъпленията към рода са възмездно наследени от поколенията, че засягат цялата общност, а изкуплението и възмездието са неминуеми. Извършил отцеубийство и кръвосмешение - две от най-тежките престъпления според моралните норми на древния елин, Едип е обречен на вечно духовно страдание, а децата му, отново с цената на страданието, да изкупят родовата вина. Едип е пример за по-късното поколение герои, които побеждават и извоюват слава благодарение на своя ум, а не на физическа сила. Над неговата съдба също тегне родово проклятие. И той, както Язон, е отгледан далеч от родината си. Но съдбата не може да бъде избегната - предопределено му е да убие баща си и да се ожени за майка си. Със своята интелигентност той разрешава неразрешимата до този момент загадка на Сфинкса и става герой за всички жители на Тива, защото освобождава града от ужасното чудовище. Наред с това Едип е мъдър, справедлив и благороден цар. Страданието, което му причинява научаването на истината, е огромно. Той не го е заслужил лично, защото притежава високонравствен характер. Но съдбата е неумолима, тя направлява човешкия живот, а родовите проклятия се изкупват от най-достойните членове на общността. Страданието, като същност на човешкия живот, е основа и на митологичния цикъл, който разказва за съдбата на цар Агамемнон и неговите деца. Цикълът за Атридите доказва, че нарушаването на родовите закони води до нещастие и смърт. Изневяра, убийство на съпруг, отмъщение за бащината гибел и още по-голямо престъпление - майцеубийство всичко това е част от всеобщото зло и страдание, от родовото проклятие, които трябва да бъдат преодолени, за да се възстанови правото на рода да живее в спокойствие и мир. Но и тази родова история учи, че щастието е мимолетно, а страданието съпътства дните на достойните хора. Древните гърци знаят, че най-голямо страдание причинява престъпването на установените и вечно функциониращи нравствени принципи и родови норми. Троянският цикъл, който е най-популярен, е пример за отразяването на живота като завършено цяло. Благодарение на Омировата „Илиада”, сказанието за десетгодишната Троянска война придобива централно значение в митологичното време за елините. В древността никой не се е съмнявал в нейната реалност. С течение на вековете обаче споменът избледнява и събитията, описани от Омир, се приемат като художествена измислица. Цикълът за Троянската война е свързан с важни военни събития, в които вземат участие богове, герои и хора. Нарушена е хармонията с пораждането на конфликт между божествения и човешкия свят. Според една от версиите, Троянската война е предизвикана от Зевс поради пренаселеността на земята. В друга версия Ерида, богинята на раздора, причинява този значителен конфликт, като противопоставя и скарва трите богини Хера, Атина и Афродита. Тя праща златна ябълка с надпис „за най-красивата", като по този начин предизвиква поредица от конфликти. Войната между ахейци и троянци е изява на воинска чест и слаба, за отстояване на родовите принципи и закони. За нея се мисли като за нещо изконно. Тя е пример за живота в древна Елада, за нравствените ценности и вечните стойности; на които се гради човешкият живот. Това събитие в съзнанието на гърците може да бъде преповтаряно във времето и всяко общество може да черпи от него образци за подражание. То е величествено и достойно по своята същност. Според митологията, конфликтът между трите богини е разрешен от Парис, син на троянския цар Приам. Той дава златната ябълка на Афродита, защото в замяна му е обещана най-красивата жена на земята - Елена, съпругата на цар Менелай. По този начин категорично е обяснен поводът за войната. Парис отвлича Елена, като задига и богата плячка от Спарта. Пророчицата Касандра предрича гибелта на свещения Илион - обхванат в пламъци, потънал в кръв, със заробени девойки и жени ще завърши съществуването си един от най-великите градове на древността. Изградена и защитавана от боговете, Троя се славела с могъщество и разцвет. Мястото, където е изградена, е посочено от боговете; паладиумът на богиня Атина го закриля, а стените, издигнати от Посейдон и Аполон, са непревземаеми. Гърците се наемат с непосилна задача. Според прорицателя Калхас, девет години ще бъде обсадена Троя, преди гърците да я превземат. Първият поход на хилядите ахейски кораби завършва с неуспех. Принесената Жертва - дъщерята на цар Агамемнон Ифигения, е взета от Артемида за жрица, а пътят на гърците към Троя е открит. В Троянската война участват всички знатни герои - Ахил, Филоктет, Аякс, Одисей, Патрокъл, Идоменей и много други. Те изграждат представата за героичното, за воинска доблест и чест, за смелост и сила и са пример за подражание. Гърците се прекланят пред героите, защото за тях те са символ на съвършенство. Циклите в старогръцката митология утвърждават ценностната система в древния свят. Там са събрани примерите за добро и зло, за справедливост и неправда, за слава и падение. Като следват философията на съществуването и на развитието на човешкия живот, циклите утвърждават неписаните морални закони и божествените правила като движещи сили в променящото се и усложняващо се битие. Те поставят множество въпроси, над които размишляват дребните елини, търсейки отговори и осмисляйки своето съществуване. Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|
38)