Санчо Панса – реалист, който следва стъпките на мечтателя хуманист (ЛИС)
Докато Дон Кихот се носи на крилете на своите мечти, Санчо е зает със своето ежедневие. Той гледа преди всичко да се наяде, откъдето произлиза и името му Панса (корем, търбух).
Санчо не е способен на геройски подвизи, пък и не търси такива. Миролюбив по природа, а така също и доста страхлив,той шумно се оплаква, когато се случи да яде бой с господаря си, разколебава се и е готов да се върне при семейството си.
Интересна черта на Санчо е неговата словоохотливост. За него Дон Кихот казва, че е най – бъбривия оръженосец, какъвто на познават рицарските романи, Със своята бъбривост често досажда на господаря си, но понякога изказва и поразително умни мисли, с които учудва рицаря. Като човек от народа е усвоил много пословици и поговорки. И когато Дон Кихот му направи забележка да не прекалява с тях, Санчо чисто сърдечно отговаря, че това е невъзможно защото заговори ли, пословиците сами идват и се струпват на върха на езика му и щом отвори уста, някоя от тях изхвръква.
Като изключим наивната му вяра, че ще получи остров, и че ще забогатее Санчо се характеризира със своя трезв ум. Той вижда нещата такива, каквито са в действителност. За него вятърните мелници са си мелници, а не великани. Трезво гледа на безумията на рицаря си и ги преценява като безсмислени и безполезни. Животът го е научи да бъде практичен, да живее с реалното. Щедрите обещания на господаря му не го задоволяват, понеже острова е далечна перспектива, иска Дон Кихот да му определи лична заплата. Любимата му пословица е : “ По – добре е да имаш врабче в ръката си, отколкото жерав в небето”. При редица случаи Санчо дава дори съвети, плод на народната мъдрост, в които Дон Кихот не се вслушва. Санчо добре вижда, че неговият господар върши безумия и няколко пъти се готви да го напусне, но доброто му сърце и привързаността към благородния идалго го задържат. Пред херцогинята той чистосърдечно признава, че ако е разумен, би трябвало да напусне налудничавия си господар, но при съвместният им живот, го е обикнал и сега нищо не може да го раздели освен “мотиката и лопатата”. Той е гледал и се е смял на безумията на господаря си, но смътно е долавял и благородните му подбуди. Мечтите на Дон Кихот се облъхнали сърцето на човека от народа, стопили грубият му практицизъм.
Образът на Санчо е нарисуван в развитие, той е тръгнал с Дон Кихот. Воден от желанието да стане богат, но постепенно изпада под благотворното влияние на хуманиста Дон Кихот и се променя. Става по – просветен, израства духовно и нравствено. Тази промяна забелязва и Дон Кихот, и когато със задоволство казва на Санчо, последния отговаря ; “ Все нещо трябва да съм попил от мъдростта на ваша милост. Земите, които са природно сухи и безплодни , почват да дават добър плод, когато ги обработват и торят.Искам да кажа, че разговорите с ваша милост са били торът, който пада върху сухият ми ум, откакто ви служа и общувам с вас е било обработката”.
От думите м става ясно, че съзнава силата на идеалиста Дон Кихот. Особно ярко това проличава, когато Санчо е назначен за губернатор на острова. При краткото си управление той показва неочаквана енергичност, мъдрост и справедливост. Санчо Панса не е някогашният грубо пресметлив селянин жаден за богатство. Сърцето не му позволява да граби от народа, макар че е тръгнал да забогатее. За това, когато напуска “острова” той с госдост заявява : “ останете си със здраве ваши милости и кажете на моя сеньор-херцога, че гол се родих и гол оставам, ни губя, ни печеля, с други думи без петак влязох в това губернаторство и без петак си отивам”.
От казаното до тук ясно си личи огромното благотворно влияние , което е оказала дружбата му с Дон Кихот.
