Очарованието на първата любов в разказа “Ангелинка” на Елин Пелин(Съчинение разсъждение)
Темата за очарованието на първата любов е интерпретирана с оглед на единството и разминаването между мечтите и реалния свят на героя. Детското му съзнание обвързва любовта с делничното, търсейки в него израз на представата си за очарование и красота. Образът на неговата първа любов - Ангелинка – го очарова със своята прелест, изящност и искреност. Носталгията на разказвача го връща назад във времето, когато съдбата му отрежда да живее като чужд в къщата на леля Станка. Ежедневните празкази на възрастната жена за далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка събуждат у героя представата за един красив свят, а с нея и очарованието от първата любов.
Експозицията на разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовния свят на момчето. Полуприказния нравствен еталон за подражание се пира на народната култура, фолклора и християнските легенди. Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на децата като недостижима вълшебница с “дядо Господ и скърбящата негова майка – пречистата света Богородица”. По-вълнуващ е образа, който стои в “лазурния небесен мир” заедно с този на леля Дъмша и Ангелинка. Този образ събужда у момчето първите любовни трепети и очарованието на първата любов.
Художественият текст постепенно гради образа на два свята – реалния и въображаемия. Специфична художествена роля за доизграждане на техния смисъл играят имената на героините. В първата редакция на разказа селската леля се е казвала Дъмша, а градската – Станка. Чрез размяната в окончателната редакция на разказа Елин Пелин постига допълнително внушение. Популярното и разпространено име Станка се обвързва със света на фелничното, а необичайното име Дъмша кореспондира с въображаемия, измислен и далечен свят. Принадлежността на Ангелинка към него е отразена в името й, което пряко напомня неземното, възвишеното и небесното. По този начин героят си я представя по-лесно и се влюбва в нейния въображаем образ.
Самотата на момчето се подчертава непрекъсната в повествованието. Той е чуждият в къщата – там “служи”, като едно от задълженията му е да носи храна на говедарите в планината. Добрината и разбирането, които получава от леля Станка, не са достатъчни и то заживява сред омагьосващата тайнственост на природата в света на своите мечти. Самотните му нощи в планината са изпълнени с видения за приказни герои и юначни дела. Особено място сред тях взема образа на Ангелинка. Юношата у него се пробужда, а с него и очарованието от първата любов. “Царицата на неговата фантазия” изпълва мислите и сънищата му. В представите си сирачето я обвързва винаги с летене-ту я уприличава на “бяло врабче”, ту на “златна пчела”, ту на “ангелчетата, изписани в черквата”. Святата любов на момчето към това безплътно, ефирно същество го подтиква към смели постъпки. Във виденията си той се вижда като силен и мъжествен рицар, неин покровител, който търси и постига справедливостта.
Образът на далечното момиче осмисля ежедневието на пастирчето и му помага да се извиси нравствено. Денят, в който светлите любовни пориви и съкровените мечти ще бъдат проверени в реалността, се превръщат в празник за юношата. По пътя от планината към селото душата му се изпълва с лекота и опиянение. Усещането за празничност е постигнато чрез красотата на природата, звъна на камбаните и настроението на момчето, което бърза, бере росна иглика и дразни с виковете си птиците. Цялата природа сякаш цъпреживява щастието на героя.
Епизодът е разгърнат около християнския празник Възнесение. Назоваването му е не само времеви ориентир, но и метафора на издигането на човека, на необходимостта от вълшебството в неговия живот, постигнато чрез очарованието на първата любов. Дългоочакваната среща със съществото от мечтите носи отпечатъка на изключителност и нереалност. Най-големият дар в живота си сирачето получава при среща с Ангелинка. Тя е по-красива от всичките му мечти: ”В нея нямаше нещо земно.”. Действието е ситуирано в тъмната стая, за да се свърже появата на Ангелинка със “слънчево петно”. Образът й завладява момчето с невероятната си прелест. Влюбените му очи я виждат като фея със “златни коси” и с “панделки като полски пеперуди”. При това второ портретуване на образа-мечта отново се подчертава присъствието на белия цвят в облеклото като израз на чистотата, невинността и подкупващата искреност на първата любов. Гласът на Ангелинка прозвучава в ушите на момчето като песен. В мига на щастието мумите му липсват, но на помощ му идват цветята, събрани в росното утро. В израз на святата си любов и възхищение той ги поднася на своя блян. “Прималял от срам”, изживял очарованието на първата любов, героят се връща при овцете, изпълнил желанието на своя живот – да види момичето от мечтите си.
Вълнуващо разказаната история за първите любовни трепети в разказа “Ангелинка” носи послание за хармонията в човешкия живот, която може да се постигне, ако се съхрани способността да се мечтае. Образът на безименния герой потвърждава истинността на сентенцията, че “човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
