Асеневци
Независимостта на България от Византия е възстановена в резултат на въстание от 1185 г., чийто център Търново остава столица на България до трагичната 1393 г., когато го превземат турците. Третият владетел от новата династия – Асеневци – е цар Калоян (1196-1207 г.).
В стремежа си да утвърди възкръсналата държава Калоян влиза в дълги, заплетени преговори с папа Инокентий III, комуто обещава църковна уния с Рим при условие, че светият отец признае царския му сан и патриаршеското достойнство на българската църква. В крайна сметка папският легат донася в Търново само кралска корона и титлата примас за духовния пастир на българите, което не пречи на Калоян да се подписва като цар и практически да не осъществи никаква уния.
Междувременно западните кръстоносци, които през 1204 г. превземат вероломно Цариград, основавайки върху развалините на Византия т. нар. Латинска империя, изявяват все по-неумерени апетити и към България, като отправят надменни предизвикателства към нейния монарх. Така се стига до битката при Одрин от 1205 г., в която Калоян разгромява кръстоносната армия. Латинският император Балдуин е пленен и, въпреки заплахите на Рим за кръстоносен поход срещу Калоян, той остава в търновския плен до края на живота си (като по някои сведения е екзекутиран заради клеветите на влюбената в него българска царица, на която той не отговаря с взаимност). След Одрин цар Калоян повежда безмилостна война на два фронта – срещу латинците, и срещу гърците, присъединявайки към държавата си нови и нови земи. По тази причина византийските хронисти от епохата го описват като най-неистовия враг на гръцкото племе.
Калоян умира през 1207 г., обсаждайки Солун – убит по време на сън от заговорника Манастър, вожд на куманските наемници в неговата армия.
Братовият син на Калоян, Иван Асен II, заема търновския престол от 1218 до 1241 г. Макар и военните му начинания да са успешни, той поставя под скиптъра си обширни територии между Черно, Бяло и Адриатическо море главно чрез дипломатически ходове. Разменната монета в тези пазарлъци са обикновено собствените му бракове или сватбите на дъщерите му, чиито дамски прелести той явно умее да продава на добра цена. Сродяването с унгарския крал например му носи в зестра Белградската и Браническата област в днешна Сърбия, а с латинците в Цариград – настойничеството над малолетния им император.
България е отново най-силната държава на полуострова – добре администрирана, с процъфтяваща външна търговия, живееща в мир и изключителна верска толерантност. Българската църква е отново официално призната независима патриаршия.
Най-сериозният военен конфликт по време на царствието му е битката през 1230 г. с византийците от т. нар. Епирска държава – тогава Иван Асен задържа в плен техния император Теодор Комнин и аристократите му, но пуска на свобода хилядите обикновени войници. Този жест, а и мирната му политика изобщо, стават причина по-късно кончината му да бъде оплакана от всички – и от българи, и от гърци, и от останалите съседи.
Макар и родът на Иван Асен II да прекъсва скоро съществуването си като българска династия, мнозина негови членове вливат кръвта на Асеневци във вените на монарси, йерарси и висши аристократически фамилии, някои от които, например в Италия, имат живи представители и днес.
