Мигел де Сервантес - творческа биография
Сервантес е роден в Алкала де Енарес (Alcalб de Henares). През 1568-а, когато е студент, няколко негови стихотворения са отпечатани в том, публикуван в Мадрид по повод смъртта на испанската кралица Елизабет от Валоа. През 1569 г. Сервантес отива в Рим, където на следващата година започва работа при кардинал Джулио Акуавива. Скоро след това постъпва в испански военен полк в Неапол, Италия. През 1571 г. воюва срещу Османската империя в битката при Лепанто, където губи лявата си ръка. При връщането му в Испания през 1575-а, Сервантес е пленен от средиземноморски пирати. Отведен е в Алжир като роб и е държан там за откуп. По време на следващите пет години прави няколко героични, но неуспешни опита да избяга преди семейството му и приятели да го откупят през 1580-а.
Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, не е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната аднинистрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада и по-късно като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност.
Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за Странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните разкази за рицарството. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването & #1117; в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява от огромния успех на работата си. Дон Кихот е преведен първо на английски език през 1612 година.
Novelas Ejemplares („Поучителни новели“, 1613), колекция от 12 къси истории, включва романси в италиански стил, описания на криминалния живот в Севиля, Испания, и скици на необичайни събития и знаци. Една от тези истории, „El coloquio de los perros“ (Говорещите кучета), е особено прославна за неговия сатиричен стил на проза. Втората част от Дон Кихот е публикувана през 1615 и преведена на английски през 1620. През 1616 Сервантес завършва алегоричния роман Persiles y Sigismunda (1617), четири дни преди неговата смърт. Книгата е публикувана следващата година.
„Дон Кихот“, най важната творба на Сервантес, описва приключенията на идеалистичен испански благородник, като следствие от четене на много разкази за рицарството, започва да вярва, че той самият е рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите на света. Той пътува с неговия оръженосец, Санчо Панса, необразован, но прагматичен селянин. Оседланият кон на Дон Кихот е стар, раздърпан кон, който е назован Росинант. Дон Кихот пътува в търсене на приключението, посвещавайки неговите действия на доблест, към елементарно селско момиче, което той нарича Дулсинея, и я вижда като неговата дама. Той си възлага задачата да защитава сираци, девойки и вдовици, да брани безпомощното и давайки като причина — истината и красота. Неговото въображение често избягва с него, така че той вижда вятърни мелници като великани, групи на овце като армии на враг и гостилници като замъци. Романтичният възглед на Дон Кихот за света, както и да е, е често уравновесен от по-реалистичния възглед на Санчо Панса.
„Дон Кихот“ е оригинално планиран като сатира на средновековните разкази за рицарството. Завършена, творбата представя богата илюстрация на испанския живот и съдържа много философски вниквания. Търсенето на Дон Кихот е видяно като алегория на вечния човек, търсещ добрина и истина в лицето на неопределени препятствия. Неговият идеализъм изглежда да бъде лудост в свят, който понякога разглежда героизъм и любов като форми на лудост и това води много читатели да смятат Дон Кихот за трагедия въпреки неговия сатиричен стил и много комични епизоди.
„Дон Кихот“ има огромно влияние върху развитието на фикцията в прозата. Творбата е преведена на всички съвременни езици и се появява в няколкостотин издания. Тя е също тема в разнообразието на работите от други полета на изкуството, включвайки опери от италианския композитор Giovanni Paisiello и френския композитор Jules Massenet; симфонично стихотворение (част от мюзикъл предизвикващ изображения на други художествени, но немузикални, произведения) на германския композитор Рихард Щраус, подвижни илюстрации от немския режисьор G. W. Pabst и руския режисьор Grigori Kozintzev; балет от американския хореограф George Balanchine; мюзикъл, Мъжът от Ла Манча (1965), с музика от американския Mitch Leigh. Темата също вдъхновява произведения от френски художници на XIX век — Honore Daumier и Gustave Dore.
Сервантес умира на 23 април 1616 година, на същата дата като Шекспир.
