Българският език - Иван Вазов (текст)
Език свещен на моите деди
език на мъки,стонове вековни,
език на тая,дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен,кой те не руга
и кой те пощади от хули радки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звъци сладки?
Разбра ли някой колко хубост,мощ
се крий в речта ти гъвкава,звънлива-
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не,ти падна под общия позор,
охулен,опетнен със думи кални:
и чуждите,и нашите,във хор,
отрекоха те, о,език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груп брътвежте само бил орисал!
Туй слушам се , откак съм на света!
Се туй ругателство ужасно , модно ,
се тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
