Замърсяване, деградация и опазване на почвата

Доклад на тема:

Замърсяване, деградация и опазване на почвата



Изготвен от:
Ивайло Димитров Иванов 10 в клас „Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване” гр. Русе


Сушата заема около една трета от земната повърхност.Земите за селскостопански цели и особено обработваемите са много малка част от сушата.В България (обща площ 11 млн.ha)обработваемата земя е само около 4,65 млн.ha.

Почвата е самостоятелно природно тяло, образувано на земната повърхност в резултат на дълготрайното въздействие на биотичните, абиотични и атропогенни фактори и изградено от твърди минерални и органични частици, вода, въздух.

Почвата има характерни свойства, които създават условия за растеж и развитие на растенията.Неправилната експлоатация и непрекъснато увеличаващото се замърсяване намаляват постепенно плодородието й и я правят негодна за селскостопански цели. Причина за това е бавния процес на самопречистване на почвата. При натрупване на токсични вещества в нея химичния й състав се променя. Нарушава се естествената среда за живите организми.

Различават се три вида почви - нарушени, замърсени и деградирани

Нарушени почви, които временно или безвъзвратно са лишени от естествените им функции като основа за селскостопанското или горскостопанското производство.Такива са земите, отнети за различни видове строителство, за миннодобивната и кариерната промишленост и други видове антропогенна дейност.У нас около 1.25 млн.ha са отнети за земеделски цели. Ново строителство не трябва да се извършва върху първокласни селскостопански почви, а на терени, негодни за земеделски цели. Така например с изграждането на комбината за цветни метали край Пловдив е загубена най-плодородната част от Тракийската низина. Заводите в Димитровград са построени върху площи, които в миналото са били особенно ценни земи за зеленчукопроизводството.Жилищното строителство в София се разширява върху равнината част , която е обработваема земя, а не към Витоша.

Замърсени почви, които в резултат на антропогенната дейност имат повишено съдържание на вещества с вредно въздействие върху растителността, животните и в крайна сметка върху човека.Обикновенно замърсяванията са с тежки метали, пестициди или изкуствени торове.

Деградирани почви, които са унищожени или добивите от тях са намалени вследствие на ерозия, на вкиселяване, на повърхностно преовлажняване/заблатяване/ и на засоляване.Над една трета от обработваемите земи у нас се нуждаят от мелиоративни мерки поради деградация.

Ерозията е процес на разрушаване на горните слоеве на почви и други повърхности с нарушаване на целостта им и изменение на техните физикохимични свойства, обикновенно съпроводен с пренасяне на частици.

Ерозия може да протече под въздействието на ветрове, вода, температурни, антропогенни, геоложки въздействия и др. .Най-широко разпространени са ветровата и водната ерозия.Огромните селскостопански блокове, създадени в последните 30 години, са подложени на интензивна ветрова ерозия. Нередовното им напояване съдейства за ускоряване на водната ерозия, за засоляването и заблатяването им.

Настъплението на пустините е друга една причина за загуба на големи площи плодородна земя. Всяка година 12 млн.ha земя се превръщат в пустиня. Това е площ, по-голяма от България.

Сахара, най-голямата пустиня в света, продължава да расте.Тя разширява площта си със 120 000 кв.км. за 10 години.

Около една трета от земната повърхност е вече пустиня или е засегната от опустошаване. За около 6% от повърхността рискът е особено голям, за 12% –голям, а за 13% съществува умерен риск за превръщането им в пустиня.

Опустошаването се дължи на:
  • Нарастване на населението в световен мащаб, което увеличава нуждата от храна и земеделски продукти.За целта се усвояват нови земи за земеделски култури.

  • Унищожаване на горите.В развиващите се страни от тропическите райони ежегодно се унищожават около 11 млн.ha. гори.

  • Неправилното земеделие или скотовъдство. Особено рискови в това отношение са земите от полупустинните области. Последните не са пригодени напълно за земеделие.Отстраняването на тревата ги прави уязвими към ерозия.Почвите в тези области са твърде тънки за добро земеделие и само след няколко години се изтощават напълно. Превръщането на пасищата в земеделски земи налага да се намали броят на животните в стадата. Естествените пасища са защитени, само когато броят на добитъка отговаря на възможностите на земята да го изхрани. Внимателно трябва да се подбират и видовете отглеждан добитък.Козите, които се отглеждат в големи количества, са особено вредни за полупустинните области. Те унищожават цялата растителност. Така се създава голяма опастност от ерозия на почвата и не след дълго пасищата се превръщат в пустини.

    В първите десетилетия на века в САЩ се появяват нови модели трактори, които дали възможност да се разорават северноамериканските прерийни земи. Територии, използвани от край време само за пасища, стават ниви, засети с царевица или пшеница.Резултатът е ерозия в големи мащаби. Обширни области се превръщат в голи пустини. Така се създава пустинната област, наричана „Дъст боул” (купа с прах). Черни облаци от прах се носели към океанското крайбрежие. Те били толкова гъсти, че хоризонтът потъмнявал. Така се загубили милиони тонове почва. Несполучливият опит да се превърне прерията в земеделска земя я направи негодна не само за земеделие, но и за пасища. Всъщност това е една от най-големите екологични катастрофи, преживяни от човечеството.

    Да разгледаме веществата, замърсяващи почвата и въздействието им върху живите организми, основно човека.

  • Замърсяване на почвата от неправилна употреба на минерални торове.
    При наторяване с азотни торове растенията използват азота за синтезата на белтъци. Излишните количества нитрати се натрупват в растителните тъкани, преминават в тревопасните животни, в питейната вода, във водните организми и в човека. Липсата на естествен механизъм за превръщането на нитрати в безвредни съединения прави проблема особено опасен. Постъпващите в организмите свободни нитрати се превръщат в нитрити. Нитритите могат да се свържат с хемоглобина в кръвта, което лишава животните и човека от достатъчно кислород.

  • Замърсяване с пестициди.
    Пестицидите са химически средства за защита от вредители: насекоми, гризачи, паразитни гъби и плевелни растения.Употребата им води до рязко увеличаване на добивите от обработените с тях култури поради бързото унищожаване на вредители. Пестицидите трудно се разграждат по биологичен път и концентрацията им се увеличава многократно по дължината на хранителните вериги. Ако количеството на пестицида е било безвредно при първоначалното му прилагане, то след време при навлизане в последното звено на хранителната верига то може да се окаже смъртоностно.Пестицидите се натрупват в човешкото тяло, причинявайки тежки увреждания в различни органи.

  • Замърсяване на почвата с тежки метали.
    В почвата могат да попаднат тежки метали: мед, олово, хром, манган и др. Те проникват в почвата чрез напояване със замърсени промишлени води или от промишлено замърсен въздух. Главен замърсител са флотационните фабрики, металургичните заводи, рудодобивните предприятия. Работата на автомобилните двигатели също са един от главните замърсители. Тежките метали са особено опасни, защото са устойчиви. Те причиняват болести, които засягат почти всички човешки органи. Основни замърсители, които се наблюдават са олово, кадмий, цинк, мед и арсен. За някои райони се провеждат допълнителни изследвания по отношение на специфични за тях замърсители.

  • Замърсяване на почвите с органични замърсители
    Извършва се мониторинг на почвите за замърсяване с три групи органични съединения: полиароматни въглеводороди (PAHs), полихлорирани бифенили (PCBs) и органохлорни пестициди. Извършва се наблюдение на складовете за съхранение на залежали и забранени за използване препарати за пестицидна защита.

  • Вкисляване на почвите
    Анализира се киселинноста на почвата (pH в KCl) и съдържанието на обменните йони - H+, Al3+ , Mn2+, Ca2+ , Mg2 на 70 полигона.

  • Засоляване на почвите
    Мониторинговата мрежа включва 13 полигона и е организирана в зависимост от типа засоляване.

  • Ерозия на почвите
    Съгласно техническия проект за мониторинг е необходимо да се организира работа по трите типа ерозия - водоплощна, ветрова и иригационна ерозия. На този етап е разработен математически модел за оценка на водоплощната ерозия.

  • Опазване на земните недра
    Информацията се събира веднъж годишно посредством информационни карти за добив на подземни богатства, генерирани и оползотворени отпадъци по вид суровина, видове и количества отпадъчни води , нарушени и рекултивирани терени по вид суровина.

  • Радиологичен контрол
    Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България (RaMo) е в съответствие с поетите от страната ни международни задължения. Състои се от 26 Локални мониторингови станции (ЛМС) за гама-фон, обхващащи цялата територия на страната. По-голяма гъстота от мониторингови станции има около АЕЦ "Козлодуй". Показателите, по които се извършват контролни наблюдения са съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в почви, седименти, отпадни продукти; специфичната обща алфа и бета активност и съдържание на уран, радий и тритий в повърхностни и подземни води, радон над отвали от уранодобивната, миннодобивната и топлоенергийната промишленост и в населени места в близост до тях; радионуклиди в атмосферен въздух.

    В ИАОС се намира Централната станция на Единната национална автоматизирана система за контрол на радиационния гама-фон, която получава данни в реално време от 26 станции, разположени на територията на България и 8 станции от системата за външен радиационен контрол на АЕЦ "Козлодуй". Данните се препращат към допълнителните контролни центрове в Агенцията за ядрено регулиране, Гражданска защита, РИОСВ - Враца и Варна.

    Почвата е ограничен и невъзстановим ресурс, краен приемник на всички вредни въздействия, които се натрупват с течение на времето и видимо се забелязват твърде късно. Разходите по възстановяване на увредените земи са в измерения, които многократно превишават всички необходими разходи по превантивната дейност за опазване на почвите.

    Почвите са компонентите на околната среда и представляват сложна трифазна система с многогодишен период на образуване под влияние на редица климатични фактори и превръщания на веществата. Почвите се считат за практически невъзстановим природен ресурс, в който се извършва биохимичната обмяна на веществата и поради това тяхното опазване от неблаготриятни влияния е от изключителна важност. Запазването на почвеното плодородие и продуктивност за нуждите и на бъдещите поколения е отговорност, пряко зависеща от наблюдаването на състоянието им, като основа за вземане на правилни управленски решения.

    У нас с тежки метали са замърсени около 47 хил.ha от обработваемата площ.Като основа за сравняване за съдържанието на тежки метали в почвите е въведено понятието фон.

    Фон е съдържанието на елементи с естествен произход в почвите.

    Почвите, които нямат привнесени замърсяващи вещества, се наричат условно чисти или фонови.

    Най-силно замърсени у нас са отделни райони на Софийската област, около Златица-Пирдоп, област Монтана с основен източник на замърсяване МП „Елисейна”. Около Пловдив и Кърджали почвите също са замърсени. В районите с интензивен автомобилен транспорт съдържанието на олово в ивиците край пътищата до 10-20 метра е многократно по-високо от фоновото.

    Почвите се замърсяват и при попадането в тях на радиоактивни вещества, отделяни при ядрени опити на открито, аварии в АЕЦ и експлоатацията на откритите рудници за радиоактивни суровини .

    До 1986г. опитните ядрени взривове на Земята са 1500, от които в първите години на експериментиране голяма част са провеждани над или на самата повърхност на Земята.

    Известно е, че в САЩ на високото палто Колорадо се добива уран. Радиоактивните отпадъци се изхвърлят директно на открито. Нивото на радиацията е по-високо от това във всеки друг район на САЩ. Вятъра и водата разнасят радиоактивните отпадъци по цялата територия на страната. Изчислено е, че в басейна на р. Колорадо са струпани 35 млн. тона нестабилизирани радидиоактивни отпадъци. В района, където живее племето Навахо, на 4 км. от училището и на 9 км от черквата има открит рудник за уран.

    Радиоактивния цезий 137 е открит в лишеите на горите в Аляска, на десетки хиляди километра от полигоните в Тихия океан.

    По данни на ЮНЕСКО от общата площ на сушата от 0,3 – 0,5% се използват за военни цели (приблизително 500 000 км.м.).В някои от развитите страни тази площ достига до 3%. Само САЩ поддържат 1500 военни бази във всички континенти. Огромна площ се отделя и за военни полигони.

    Особено много земи се унищожават от струпваните върху тях битови отпадъци. Американците например ежегодно изхвърлят 20 млн.т. хартия, 48 млрд. консервени кутии, 28 млрд. бутилки, 7 млн. автомобили и др. най-различни отпадъци.

    На територията на област-Русе през 2005г. има закрити 181 броя нерегламентирани сметища за отпадъци, с обща площ от 490 дка. Отпадъците бяха събрани и извозени на съответните регламентирани депа, разположени в най-близките населени места.Извършена беше рекултивация на почистените терени. Не е извършван мониторинг на почистените площи.

    В ход е въвеждането на разделно събиране на отпадъци на територията на гр.Русе.

    Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг.
    Пунктове с превишения на стойностите на ПДК в подповърхностен почвен слой.

    За проследяване и цялостна оценка на състоянието на почвите, през 2004 г. почвените проби от Националната мониторингова мрежа 16 х 16 км са изпитани и за съдържания на общ азот, общ фосфор и органичен въглерод. Това е продиктувано от една страна за установяване на запасеността на почвите с хранителни вещества. От друга страна, натоварването на почвите с форми на азот и фосфор е предпоставка за еутрофикацията на повърхностните и подземните води, като вторично замърсяване на компонентите на околната среда.

    В нормативната уредба на страната няма референтни стойности за съдържания на въглерод, азот и фосфор в почвите. Тези съдържания могат да варират в широки граници и са функция от почвените видове, климатичните условия и типа и интензивността на земеползването.

    Резултатите са оценени и групирани в пет класа (много ниско, ниско, средно, високо и много високо) в зависимост от статистическото им процентно разпределение.


    Съдържания на въглерод, азот и фосфор в проби от
    Националната мрежа за почвен мониторинг 16 х 16 км


    въглерод, % азот, g/kg Фосфор, mg/kg
    Ідълбочина ІІдълбочина Ідълбочина ІІдълбочина Ідълбочина ІІдълбочина
    минимални 0.14 0.1 0.224 0.27 199 169.45
    медиана 1.65 1.47 1.6 1.44 745 716.38
    средна стойност 1.99 1.66 1.88 1.63 885.61 855.70
    максимална 13.9 9.99 11.72 9.12 4831.65 4799.00


    Оценяването на параметрите азот и фосфор за качество на почвите обикновено се свързва с оценка на годишните остатъчни количества на тези елементи в почвите. Тези количества са резултат от сложни и многообразни процеси и се изразяват в разликата от постъпилите количества при прилагането на минерални и животински торове, атмосферните отлагания, микробиологичната фиксация и др. и извличането на елементите с растителната продукция. Това определя пряката зависимост на съдържанията на азот и фосфор от типа земеползване и почвената киселинност. Разпределение на пунктовете от мрежата за почвен мониторинг според измерените стойности на съдържания на общ азот и общ фосфор са представени в таблица 5 и таблица 6.


    Таблица 5. Разпределение на пунктовете от Националната мрежа за почвен мониторинг 16 х 16 км в зависимост от съдържанията на общ азот в почвите

    Съдържания на азот n - брой пунктове % от общия брой
    класове диапазон. g/kg І дълбочина ІІ дълбочина І дълбочиІІ дълбочина
    много ниско & #8804; 0.981 41 59 10 15
    ниско 0.982 - 1.331 82 108 20 27
    средно 1.332 - 1.95 165 151 40 37
    високо 1.951 - 2.86 82 63 20 16
    много високо & #8805; 2.861 40 24 10 6

    Таблица 6. Разпределение на пунктовете от Националната мрежа за почвен мониторинг 16 х 16 км в зависимост от съдържанието на общ фосфор в почвите

    Съдържания на фосфор n - брой пунктове % от общия брой
    Класове диапазон. mg/kg І дълбочина ІІ дълбочина І дълбоч. ІІ дълбочина
    много ниск & #8804; 398.3 36 41 9 10
    ниско 398.4 - 533 80 81 20 20
    средно 533.1 - 924.2 156 161 38 40
    високо 924.3 - 1599.4 95 85 23 21
    много високо & #8805; 1599.4 41 36 10 9


    Съдържанието на органичен въглерод е параметър за количество органично вещество в почвите. При натрупване на данни от следващи мониторингови кампании ще има възможност да бъде направена сравнителна характеристика на резултатите и ще може да бъде направена оценка на загубата на органично вещество, която е изведена като една от основните заплахи за почвите на европейско ниво.

    Разпределението на стойностите на органичния въглерод по почвени типове е представено на фигура 6. Най-високо съдържание на органично вещество се установява в пробите от пунктовете с кафяви горски почви, а най-малко в тези с излужени канелени горски почви.

    Проследяването на разпределението на съдържанието на органичен въглерод по типове земеползване налага извода, че постоянно затревените площи имат относително високо съдържание на органичен въглерод в сравнение със земите, заети от зърнени и фуражни култури и угарите.

    ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ - Дифузно почвено замърсяване

    Замърсяването на почвите е една от трите приоритетни заплахи за почвената деградация, наред с ерозията на почвите и загуба на почвеното органично вещество. Наблюдението и контрола на качеството на почвите е основа за вземане на правилни управленски решения за предотвратяване и/или ограничаване на съдържанията на замърсителите до нива, които не увреждат функциите на почвите в дългосрочен период.

    През 2004 г. системата за мониторинг на почвите е преструктурирана в съответствие с изискванията на ЕС за наблюдение на състоянието на почвите. На национално ниво е изградена и внедрена система за наблюдение на дифузно почвено замърсяване и запасеност на почвите с органично вещество. Определени са постоянни мониторингови пунктове, равномерно разпределени на територията на страната в мрежа 16 х 16 км. На регионално ниво се следят процеси с регионално проявление – вкисляване, засоляване, ерозия. Местата с локално почвено замърсяване са площадките на точковите източници на замърсяване, обекти на изграждащия се Национален регистър на замърсените места.

    Дифузно почвено замърсяване

    За проследяване на дифузното замърсяване на почвите е внедрена широкомащабна Национална мониторингова система и са изпитани проби от 407 пункта. Получените резултати свидетелстват за ниски стойности на съдържания на ТММ в почвите, като в над 50% от случаите почвите са в състояние максимално близко до природното. ПДК са превишени в единични случаи – 6.62% от пробите от първата дълбочина и в 5.4% от пробите от втората дълбочина.

    Източниците на дифузно почвено замърсяване са свързани предимно с атмосферни отлагания и неподходящи земеделски практики. Атмосферните отлагания са причинени от емисии от промишлеността, производството на електроенергия, транспорта, домакинствата и др. При използването на земите в селското стопанство, естествените процеси се нарушават в следствие на употреба на торове, пестициди, компости, третирани отпадъчни води и др. Балансираното добавяне на различни вещества в почвите (торове, минерали, продукти за растителна защита), в съответствие с естествените процеси на извличане на тези вещества, е предпоставка за недопускане на натрупването им до вредни нива и намаляване на буферната способност на почвите.

    Методология за мониторинг на дифузното замърсяване на земеделските земи.

    За проследяване на дифузното замърсяване на земеделските земи в страната през 2004 г. влезе в експлоатация широкомащабна мониторингова мрежа. Пунктовете за наблюдение са общо 407 и са разположени в равномерна мрежа през 16 km. Тяхното местоположение отговаря на редица изисквания за статистическа представителност на мрежата като национална: земи за характерно почвено различие и земеползване. Процентното разпределение на мониторинговите пунктове по почвени типове (фиг.2) и по използване на земеделските площи (фиг.3) е в съответствие с разпределението на основни почвени различия и начини на ползване в национален мащаб. Това се налага за постигане на представителност на новата мрежа, както и за правилното и точно идентифициране и проследяване на заплахите за почвите на национално ниво.

    От всеки пункт са взети почвени проби в две дълбочини – повърхностен (0-10/20 cm съответно за необработваеми и обработваеми) и подповърхностен почвен слой (10-40 и 20-40 cm съответно за необработваеми и обработваеми), като функция от почвения тип и земеделското използване. Вземането и изпитването на почвените проби се извършва в съответствие с унифицирани методи за осигуряване на съпоставимост на резултатите. Пробите са анализирани за съдържания на тежки метали и металоиди, като основни замърсители за почвите изведени във водещите документи на ЕС4 – мед, цинк, олово, кадмий и арсен.

    Статистическата оценка на резултатите е представена в таблици 1 и 2. За тази оценка са използвани минималните, средните и максималните стойности за статистически анализ, както и медианата, която е представителна стойност за обхвата на 50% от масива данни.


    Таблица 1. Стойности на тежки метали и металоиди в повърхностния почвен слой на пунктовете за национална мрежа за мониторинг 16х16 км

    повърхностен слой рН Cu, mg/kg Zn, mg/kg Pb, mg/kg Cd, mg/k As, mg/kg
    минимални 4.62 3.82 14.3 3.07 0.03 0.035
    медиана 6.88 23.1 62.7 16.53 0.19 6.14
    средна стойност 6.84 29.58 63.49 20.48 0.26 8.88
    максимална 8.76 350.8 162.2 200.4 4.44 303

    Таблица 2. Стойности на тежки метали и металоиди в подповърхностния
    почвен слой на пунктовте от национална мрежа за мониторинг 16х16 км

    подповърхностен слой рН Cu, mg/kg Zn, mg/kg Pb, mg/kg Cd, mg/As, mg/kg
    минимални 4.62 2.87 11.8 2.75 0.025 0.078
    медиана 6.91 22.9 61.8 16.6 0.19 6
    средна стойност 6.90 28.94 63.45 19.84 0.23 7.80
    максимална 8.93 371 213.78 202.37 1.1 163.21


    Пределно допустимите концентрации на замърсителите в почви са съдържания на вредно вещество в почвата, превишаването на която при определен вид земеползване води до риск за околната среда и човешкото здраве. Тези стойности са функция от почвената реакция и са регламентирани в законодателството на страната. Резултатите от изпитванията на почвените проби показват превишаване на ПДК в 6.62% от пробите от първата дълбочина и в 5.4% от пробите от втората дълбочина (таблица 3). В някои пунктове са регистрирани превишения на ПДК на повече от един елемент. В едва 0.7% и 0.9% от резултатите, пределно допустимите концентрации са превишени над два пъти. Идентичните резултати за двете дълбочини са свидетелство за природен геохимичен фонд на елемента. Koнтрола върху качеството на почвите се осъществява чрез нормативните документи.За контролиране състоянието на почвите е разработена и внедрена нова мониторингова система на база мрежа един квадратен километър.

    Мониторингова система се извършва на три нива:
  • първо ниво-широкомащабен мониторинг;
  • второ ниво-мрежите за вкисляване и засоляване;
  • трето ниво-локални замърсители от земеделски източници.

    Целта на новата монирорингова система е да се обхванат по-големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната.

    За Русенска област са характерни черноземните почви, сиви горски и алувиално-ливадни.В почвената характеристика фигурират следните типове почви: карбонати, типични, излужени и оподзолени.На пресечните точки са определени пунктове за почвен мониторинг.На територията на област Русе има 12 пункта за почвен мониторинг, както следва: селата – Полско Косово, Белцов, Бистренци, Батищница, Тръстеник, квартал Средна Кула – Русе, Кацелово, Нисово, Ястребово, Черешово и градовете Ветово и Сливо поле.

    При извършени анализи, до момента, не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почви.Това се дължи на воденето от земеделски кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилна употреба на препарати за растителна защита и опазване на почвата от химическо замърсяване и пестициди.Не е констатирано и наднормено съдържание на тежки метали и в крайпътните ивици, което е показател за ползването на безоловен бензин.

    През последните години все повече се налага тенденцията за намаляване на замърсяването на земите и почвите. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведения контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси и дейности, които водят до намаляване на деградацията на земите и почвите.

    Локални пунктове за почвен мониторинг са заложени в комплексните разрешителни на „Оргахим”, ТЕЦ-Русе и „Русенска корабостроителница”.

    Като цяло през последните години на територията на РИОСВ – Русе се забелязва намаляване на замърсяването на земите и почвите. Обръща се голямо внимание на ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието.Разработват се програми за екологично земеделие и животновъдство. РИОСВ контролира и следи за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси.

    С процедури по ОВОС се осъществява превантивна деиност по опазване на почвите от замърсяване, както на действащи обекти, така и на инвестиционните проекти.

  • Обща площ на територията – 2 803 000 дка в т.ч. – земеделски територии – 2 107 413 дка
  • Обработваеми площи 1 831 119 дка в т.ч. ниви 1 612 825 дка , овощни насаждения – 19 628 дка , лозя 34 664 дка
  • Поливни 342 160 дка
  • Горски фонд 417 540 дка

    Има много методи и средства за възстановяване на почвеното плодородие и отстраняване на замърсяването. От ветровата и водната ерозия у нас са засегнати около 1 млн. ha. обработваема земя. Прекомерно големите блокове и тежки машини, с който са обработвани селскостопанските земи през последните десетилетия, са основна причина за поява на ерозията. При такива условия няма никакви естествени прегради както за прашните бури, така и за интензивното отнасяне на плодородния повърхностен слой при силни дъждове. С възтановяването на собственоста върху селскостопанските земи размерите на обработваемите блокове са намалени. Благодарение на това ерозията ще се доведе до естествените й граници, когато частичното отнасяне на повърхностния слой ще бъде със скорост, по малка от тази на естественото му възстановяване.

    Основно агротехническо средство за борба срещу ветровата ерозия е засаждането на пояси от високостебленни растения и ивици от тревни площи.Такива горски пояси са създадени в Добруджа. За намаляване на водната ерозия се прилага прокарване на бразди за спирането или намаляването на скороста на водния отток, създаване на ивици от тревни площи и т.н.

    За Област Русе ерозиралите площи възлизат на 2044, 891 ха.

    Всяка година водната ерозия е бич за река Дунав. Добри резултати са постигнати с изграденото противоерозионно укрепване на брега на Дунав в района на град Силистра,Тутракан, селата Бръшлен, Батин и Кривина.

    Вкислените почви са около 567 хил. ha.

    Причина за това обикновенно са „киселите дъждове”.Основен метод за избягването на вкисляването е да се намалят емисиите от серни и азотни оксиди.

    Вкисляването на почвите може да се дължи на други причини, като съдържание в тях на метални сулфити, превръщащи се в киселини. Плодородието на киселите почви се възстановява чрез варуване, при което киселините се неутрализират и почвите се довеждат до нормално състояние. Повърхностно преовлажнените почви заемат около 315 хил.ha. Заблатяването се дължи на изграждане на големи водостопански обекти в близост до които нивото на подземните води се повишава. Това явление се наблюдава например под язовир „Панчарево” край София и на някои места край река Дунав в ниски райони, където са изградени предпазни диги. Когато нивото нареката се повиши, подпочвените води в тези земи също се повдигат.

    Почвената ерозия е световен екологичен проблем. Естествените фактори за ерозията са водата и вятърът.Неправилната употреба на минерални торове и пестициди, както и натрупването на тежки метали са най-честите причини за замърсяването на почвата, затова да пазим почвата и света чист за да живеем в един по-добър и чист свят.


    Използвана литература:
    1.М. Шишиньова,Р. Димков и др. ; Учебник по Биология и здравно образование за 9клас.
    2.Ц. Михаилов и др.; Екологичниоснови на производството.
    3.Г. Бъчваров ;Опазване на природната среда.
    4.С. Съдънбърг; Детска енциклопедия Знание- Екология.
    5.www.riosv.ruse.bg
    6.http://nfp-bg.eionet.eu.int


    Изготвил доклада:
    Ивайло Димитров Иванов 10в клас ПГРКК Русе
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    Няма добавени коментари.