Записки.инфо премахна абонаментите! Всички материали, както и мобилната версия са свободно достъпни!

Двубоят между Ахил и Хектор

Двубоят между Ахил и Хектор – двете страни на Елинското бъдеще
Съчинение разсъждение

Героите на Омир от епическата поема „Илиада” от древността до днес не са загубили обаянието си, вълнуват съвременния човек, събуждат чувство на привързаност към всичко човешко и пораждат вяра в съвършенството на човешката природа. Макар че разказва за случки и събития, Омировият епос е антропоцентричен, т.е. чрез изобразяване на външното, на случващото се, се разкриват характерите на героите.
Ахил и Хектор са главни герои на „Илиада”. Чрез образи им Омир противопоставя две начала - стихийното архаическо войнство в образа на Ахил и героят с обществено и нравствено чувство – Хектор, за да изведе идеята за помирението. Двубоят между Ахил и Хектор е жесток. Чувството за чест поставя и двамата герои в трагична ситуация – или противникът рябва да бъде убит, или героят сам да падне в двубоя. Образите и на двамата са изградени според изискването за единство на етичното и естетичното.
Ахил е централен герой в „Илиада”. Той е най-сложният човешки образ в Омировото творчество. Той е син на богиня, но е смъртен и макар и потулено, митологическото му минало се помни отчасти в полубожествения произход, но най-вече в стихийния му характер. Енергията на героя е свръхчовешка. Омир често я показва като разрушителна стихия. Представен е като „бързоног и божествен.”, ”превъзходен”, „преизпълнен с диво геройство” и „най-страшен от всички герои”. Гневът на Ахил е движеща сила в образа му. У Омир тя е сведена до геройско чувство за чест. Затова е естествено, че в караницата с Агамемнон неговият глас прозвучава и по разбойнически. От една страна, Ахил е пазител на реда, който нарушава Агамемнон. От друга страна, в обвинението на Ахил се промъква една изживяна мярка. На думи Ахил се отказва да се подчини на военния ред, но на дело спазва реда в известна степен. Не си отива, както заплашва, че ще постъпи. Удържа го съзнанието, че все пак е подчинен на Агамемнон, а в негово лице и на един човешки колектив. Ахил е първият трагически образ в елинската литература. Син на богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далече от тях, защото е обречен на смърт. Благодарение на обречеността той се издига над традиционната представа за героичност. Тъй като избира по-геройното положение, Ахил става допълнително героичен. Като син на богиня му е дадено едно право - да знае какво му предстои, да може да избира. Принуден от обстоятелствата, той дори не се колебае да предпочете славата в краткия живот пред безславното дълговечие.

Въпреки че гневът на Ахил докарва беди на ахейците, героят няма съзнание, че е сгрешил. За разлика от Ахил Хектор, макар и уплашен, не действа по инстинкт. Освен трагичната дилема – победа или смърт – Хектор осъзнава и една нова, по-разумна възможност – да се изправи пред Ахил без оръжие, да моли мир и да сложи край на войната без по-нататъшно кръвопролитие. Идеята за такова решение на проблема се заражда в съзнанието на Хектор не от страх, а защото той мисли като цивилизован човек. Неговият гняв не е гибелен като гнева на Ахил. Хектор съчетава в себе си сила и слабост, податлив е на колебания и съмнения, в сърцето му има място за романтични чувства, но в същото време е храбър и горд, смело е решен да защити града си. Без да има солидна митологическа основа като Ахил, Хектор също е оцветен митологически. В разгара на битката прилича на змей, Омир го сравнява с черен орел. У него няма нищо по-малко от стихийността на останалите герой - сече глави, опива се от надмощието, присмива се надменно, когато надвива врага. Освен като храбър Хектор е характеризиран с епитетите „блестящия”, „славния”, „шлемовееца”, „конесмирителя”. Внезапното желание на Хектор да избяга от двубоя с Ахил е израз на жаждата за живот и на отговорността пред семейството. Той е воин в архаичния смисъл на думата. Като всички други неотстъпно следва съветите на божеството. Но в него има и друг глас - Хектор има съзнание, че брани родината, води го чувство за обществен дълг. Вижда своята съдба през участта на Троя, има обществено чувство като грък от епохата на класиката. Затова има основание да се смята за първия патриот в елинската литература. Ясно се открояват думите, които Хектор отправя преди двубоя към Ахил. Като моли да не сквернят телата си, той се издига над варварския обичай, над грубото засищане на гнева. Това е грижа за по-цивилизован ред. Това предложение превръща Хектор в главен носител на идеята за помирението и затова изглежда той се ползва в по-голяма степен от симпатиите на автора. В този смисъл Хектор е противоположност на Ахил, както изобщо по-цивилизованата Троя противостои на варварския ахейски лагер.

Омир изгражда образите на Ахил и Хектор по много специфичен начин, а съпоставянето им цели извеждане на идеята за помирение. Ахил е непримирим до безсърдечност. Той е човек на крайните чувства. С крайните си прояви и с максимализма си Ахил покорява и увлича, но Хектор е психологически по-сложен образ. Хектор е нравствен и героичен с разума, а чувството си за дълг, с цивилизованите идеи за помирение и човечност. След дълги и жестоки битки участниците-воини показват различни измерения на героическо поведение.Дръзки и смели, те са готови на всичко за една единствена цел – победата.С примирението на Ахил във финала на поемата Омир внушава идеята, че ако грубата сила е безпаметният гняв се смирят, войната би могла да завърши с мир и съгласие.

Ахил е централен герой в „Илиада”. В неговият сложен характер по естествен начин битуват, както първобитната стихия и удоволствието от боя, така и нежната дружба и детинската привързаност, уважение към отечеството и изобщо човечност, гордо приемане на съдбата и безстрашно, философско отношение към смъртта. Тези черти превръщат Ахил в интересен, нееднопланов и чрък образ, център на сюжета на „Илиада”. Хектор притежава не по-малко стихийна енергия от Ахил. Той е мъж осъзнал ролята си на воин водач и баща. Той проявява цивилизован героизъм, преодолява страха си и разумно се сражава с много умение. Обречен, той загива като герой – жертва за своя град и народ. Героите на Омировия епос са рожби на своето време и активни носители на епическото действие. Те възникват на широка народна основа и въплъщават идеала за прекрасното и необикновеното.


Изготвил: Венислава Златанова 9а клас

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Димитър ( 2) на 02 Декември 2013
bojanka
Ludmil ( 2) на 19 Декември 2008
ее хора я кажете колко 6а ми излезе това на кариран лист моля ви много
galq ( 7) на 17 Декември 2008
mnogo e dobro blagodarq
БЛАГОВЕСТ ( 60) на 30 Април 2008
НАИ ДОБРОТО КОЕТО СЪМ ЧЕЛ ПОВЯРВАИТЕ МИ